Калоян Иванов е от хората, които не обичат да говорят пред медиите, а да вършат работата си на терена. Той е от този тип играчи, които горят по време на мачовете и винаги търсят успеха до последната сирена. Именно заради тези си качества Коко толкова много липсваше на националния ни отбор. И когато той влезе в игра срещу Италия, се видя, че България притежава наистина двама изключителни таланти, които с времето са станали чудесни баскетболисти. Калоян изгледа първите шест срещи на "трикольорите" от трибуните, но се завърна с гръм и трясък в Торино. Сега той е жаден за този един последен мач със Сърбия, който окончателно да ни върне на европейската сцена.
- Коко, направи страхотен дебют под ръководството на Пини Гершон. Как се чувстваше, когато излезе за първи път с екипа на националния тим след една година?
- Честно казано, в началните минути, след като стъпих на паркета, ми беше много трудно. Играта вървеше около мен и ми беше необходимо малко време, докато вляза в час и започна да правя това, което се искаше от мен. Излязох с огромно желание да помогна на съотборниците си, за да изпълним това, за което бяхме там. Радвам се, че впоследствие нещата се развиха така, че да стигнем до този положителен за нас резултат.
- Смяташ ли, че твоята поява в игра изненада до някаква степен Италия?
- Не знам дали сме успели да ги изненадаме с нещо. Това, дали са го очаквали, си е тяхна работа. Важното за нас бе, че постигнахме един отличен резултат. Всички се борихме като един отбор и показахме добра игра. Не смятам, че моето включване в игра е дало тази разлика. Просто всеки един еднакво се раздаваше и търсеше успеха.
- Помогна ли ти преди мача Пини с някакви наставления, да те надъха, преди да излезеш на паркета?
- Не ми е казал нищо конкретно. Преди срещата се шегувахме. Тогава той на майтап ми каза, че ще ме пусне титуляр. Каза ми в рамките на шегата, че ще играя 30 минути, за които ще отбележа едва 2 точки. Преди да вляза вече в игра, ми каза да не се притеснявам и да направя това, което мога. В интерес на истината Тити Папазов може би ми помогна повече от тази гледна точка. Той ми приказваше повече и ми вдъхваше увереност. Наистина ми помогна много.
- Как се чувстваше през всичкото това време отстрани на скамейката, докато съотборниците ти играят тези квалификации?
- Това наистина беше най-трудният момент. Много ми беше тежко да гледам отстрани и да знам, че не мога да помогна с нищо. Единственото, което можех да правя, е да надъхам момчетата и да изживявам емоциите с тях, но това изобщо не е същото. Затова толкова се радвам, че успях да вляза в игра срещу Италия и че се справих добре като за първи мач след толкова дълго отсъствие.
- След една година отново бе в един отбор с брат си Деян...
- Вярно е, че дълго време не бяхме играли заедно в един отбор. Той ми помогна много и дори ми подаде паса за първия ми кош. Радвам се, че след толкова време отново бяхме двамата по едно и също време на паркета. Смятам, че хората ще оценят дали за този период ние сме се развили като състезатели. Според мен това трябва да е станало, тъй като и двамата играем в силни първенства. Чувството да сме заедно по време на мач наистина е много приятно.
- Предстои един последен мач със Сърбия. С какво настроение ще излезете за него?
- Настроението ни е приповдигнато. Искам да излезем и да покажем една добра игра, която да ни изведе до победата. Трябва да излезем разкрепостени и да зарадваме нашите фенове с един хубав и качествен двубой.
- За кого ще играете утре (б.а днес)? За вас, за феновете, за ръководството или за треньорите?
- Първо трябва да играем за хората, които ще бъдат по трибуните. Те ни помогнаха много през тези срещи. Както срещу Италия, така и срещу Финландия и в първия ни мач срещу Унгария. Първо трябва да бием за тях. След това смятам, че трябва да направим един силен мач и заради самите нас. Ние сме професионалисти и трябва да си свършим работата докрай. Заслужихме си тази среща и трябва да излезем с високо вдигнати глави и да направим тази последна стъпка. После вече ще играем и за ръководство, и за треньори, без които класирането ни на европейското първенство нямаше как да се случи.
- Ти бе един от малцината, които още при жребия бяха убедени, че ще се класираме за Полша. Какво те накара да си толкова уверен?
- Аз знам силата на нашия отбор и бях сигурен, че имаме реални шансове да се преборим със Сърбия и Италия. Единственото, което ме притесняваше, бе това дали ще повярваме в собствените си качества. Дали ще имаме тази увереност, която е необходима толкова много не само за баскетбол, но и за всеки един друг спорт. За да успеем, ни трябва самочувствие. Именно това показахме на мача в Сърбия. Тогава изоставахме с 21 точки, но бяхме с високо вдигнати глави и не се предадохме, за да отстъпим в крайна сметка с 10 и това да ни даде и увереност в останалите мачове.
- Оказа ли и Гершон някакво вляние върху повдигането на това самочувствие?
- В никакъв случай не мога да омаловажа това, което представлява Пини Гершон, и начина, по който въздейства върху нас, играчите. Смятам обаче, че това, което ни накара да си повярваме, е в начина ни на мислене. Това, че вече си вярваме, че не сме отбор от втора ръка. Такъв, за какъвто ни смятат останалите „грандове“.
- Все още не сме сигурни на 100 процента за Полша. Въпреки това, ако не се стигне до чудото и не отпаднем, какво да очакваме от европейското?
- Все още е твърде рано да говорим за нещо, което е след една година. Има много време. Всичко зависи от това в какво състояние ще бъдем. Надявам се всички да сме здрави и да избегнем контузии. Ако всичко е наред, смятам, че след една година ще бъдем още по-добри и ще повишим още класата си. Уверен съм, че там ще се представим още по-добре и ще продължим да радваме българския народ.
Уверен е, че върви в правилната посока стъпка по стъпка и ако един ден заиграе отвъд океана, ще е много шастлив. "Aко не стигна до НБА, животът продължава. Има много баскетболисти, които харесвам като играчи. Гледам, така да се каже, да открадна от тях нещата, които ми допадат. Любимец ми е Хосе Калдерон от испанския национален отбор", казва Божо.
